Все по-често се говори за рисковете за здравето на човека като резултат от облъчване от естествения радиационен фон.
Голяма част от това облъчване се дължи на радон и неговите дъщерни радионуклиди. Най-голям принос за вътрешното облъчване на населението на Земята има естественият радиоактивен елемент радон (радон-222). Съгласно доклада от 2008 г. на Научния комитет по изучаване на действието на атомната радиация към ООН, 41 % от облъчването на населението се дължи на вдишването на радон и неговите краткоживущи дъщерни продукти, съдържащи се в атмосферния въздух.
Радонът е класифициран от Световната здравна организация като канцероген за човека. Облъчването от радон води до повишен риск от развитие на рак на белите дробове. Индивидуалният риск за заболяване от рак на белия дроб зависи предимно от четири фактора: концентрация на радон; продължителност на облъчване; характеристики на отделния индивид; тютюнопушене. Важно е да се има предвид това, че не всяко облъчване от радон крие риск за дадения човек. Съществен момент в оценката на рисковите фактори за развитие на рак на белия дроб е разглеждането на техния комбиниран ефект. Както и при другите лъчевоиндуцирани тумори, е налице латентен период между въздействието и проявата на раковото заболяване. Най-вероятният латентен период е около 20 до 30 години. Евентуален по-къс латентен период е свързан с по-напреднала възраст при започване на въздействието, тютюнопушене и по-голямо облъчване.
Какво всъщност е радонът?
При нормални условия радонът е газ без цвят, мирис и вкус. Радонът е най-тежкият благороден газ и е химически инертен. Открит е през 1898 г. от френският химик Фридрих Дорн.
Той се среща естествено в различна степен във всички скали и почви. Присъства навсякъде в атмосферата, но благодарение на разреждане от атмосферните процеси, концентрациите на радон на открито обикновено са сравнително ниски. Силно влияние върху концентрацията му във въздуха оказват температурните промени през различните сезони, скоростта на вятъра и атмосферното налягане.
В затворени пространства, мини, пещери и домове, нивата на радон могат да бъдат доста високи. Източниците на радон в сградите са: геоложкият състав на почвата, върху която е построен дома, използваните строителни материали и вода. Основният механизъм на проникване на радон е движение на поток почвен газ през пукнатини в основата, зидовете, канализацията, комуникационни тръби и други, предизвикано от разликата в наляганията извън и вътре в сградата. В допълнение към разликата в налягането, на придвижването на радона влияят и други фактори, като относителна влажност и влажността на почвата, типа на сградата и от вентилацията в нея. Например, ако обмяната на въздуха в помещенията е много ограничена, дори и нормални емисии на радон могат да доведат до натрупването му във въздуха на тези помещения. Обикновено нивата на радон са по-високи в мазета, изби и приземни етажи, които контактуват в почвата.
Радонът е разтворим във вода. Затова присъства в подземните води, които преминават през почви и скали с високо съдържание на уран и радий. При използването на вода, богата на радон за питейни нужди, радонът се отделя при използването й и се освобождава във въздуха на помещението. Повърхностните води обикновено съдържат 222Rn в много ниски концентрации. Повишени концентрации на 222Rn обновено има в подземните или подпочвените води. Приносът на 222Rn от питейна вода към общата концентрация на 222Rn в сгради не е постоянна, тъй като радонът се отделя от водата само докато водата се изпуска през кранове или душове. Поради тази причина, радонът, който се отделя от вода рядко е доминиращ източник с високи концентрации на закрито, въпреки че могат да бъдат регистрирани високи концентрации в краткосрочен план.
В зависимост от редица фактори, концентрацията на радон в помещения варира с времето на годината, от ден на ден и от час на час. Различни концентрации на радон могат да бъдат установени и в две съседни къщи. Затова измерването е единствения надежден начин за определяне на нивата на радон в сградата.
Подобно на останалите инертни газове, той се вдишва и издишва, без значимо взаимодействие с организма. Въпреки че 222Rn е α-лъчител, биологичната опасност е свързана с краткоживеещите му продукти на разпадане – 218Po, 214Pb и (214Bi + 214Po). Дъщерните продукти на радона са химически активни и образуват йони, които лесно се прикрепват към аерозолите във въздуха, участват в движението му, явявайки се негова съставна част и чрез инхалиране постъпват в човешкия организъм. Попаднали в организма го облъчват вътрешно, предимно бронхиалния епител, тъй като частта от тях, попаднали в трахеята и устната кухина се отвежда сравнително по-бързо чрез храносмилателния тракт.
Как да се защитим от тази радиация?
Някои от мерките са съвсем прости, например често проветряване, но това не води до трайни резултати. Запълването на дупки и пукнатини по подовата настилка и нанасянето на изолиращ слой също е свързано с известно снижаване на концентрациите на радона. Най-добри и трайни резултати се постигат обаче, чрез инсталирането на т.нар. „противорадонова шахта” под основите на сградата.
Това е много популярно средство в световен мащаб. В България първата радонова шахта е иградена през 2008г. под ръководството на доц. д-р Добромир Пресиянов от Физическия Факултет на Софийския Университет (работил в ДИАЛ като физик в периода 1986г. - 1991г.)
За намаляване на постъпването на радон за сметка на ексхалацията от строителните материали, се използват различни техники на изолиране. Така например, в Швеция стените на къщите, построени от лек бетон с добавка на глинени шисти (при тях концентрацията на радий-226 са много високи), са били покривани с алуминиево фолио. Много по-широко се използват покрития от пластични продукти (полимерни бои и тапети), като е особено важно в тях да няма пукнатини.
Наскоро ДИАЛ съвместно с НЦРРЗ приключи проект по изготвяне на радонова карта на България. Този проект има за цел, както да определи районите със завишени концентрации на радон в сградите, така и да информира населението за начините за обезопасяване на сградите и намаляване на риска за здравето, предизвикан от този фактор.